Режисьорът Мартин Илиев: Тенденциите в българското кино са прекрасни
Селекция късометражно кино с тема "Любов" са подбрали от Kinematograf.bg за поредното им събитие в квартал Капана в галерия Cu29. Кино-поканата включва много филми за човешките отношения, като гвоздеят е премиерата на филма Stereo Love, пожънал успехи на множество световни фестивали. Събитието е на 27 февруари, входът е свободен, а началният час – 19:00.
Малко преди пловдивската премиера Kapana.BG зададе няколко въпроса на режисьора Мартин Илиев, който коментира новите тенденции пред българското кино, само ден след успеха на българския екип на Берлинале, за трудностите пред това да правиш независимо кино и за посланието на неговия филм – сблъсъкът на личните отношения с модерните технологии.
Подробности за събитието на kinematograf.bg може да видите от този линк.
– Основното послание на Stereo Love сякаш е повече мрачно, отколкото с някаквo намигване. Какво те провокира да подходиш по този начин?
Не бих казал, че посланието е мрачно, по-скоро тъжно и тревожно до някаква степен. Това е един кратък, филм, който направихме преди няколко години, до голяма степен на шега. Един визуален етюд, в който разказвам за тема, която продължава да ме вълнува и днес – отчуждението и самотата, пропастта, която се появява между хората. Чувствата и емоциите, отстъпват място на рационалното, което в случая е пречупено през призмата на технологиите, на нещо извън нас, което ни направлява. И може би мрачното е именно това – че ще дойде моментът, в който дори най-интимните ни преживявания ще бъдат ръководени от нещо извън нас.
– Някаква реалност ли е това, което си представяш или предположение за едно недалечно бъдеще? На мен лично това ми заприлича на един кратък епизод на Black mirror.
Това е реалността, в която живеем, донякъде, разбира се. Леко преувеличена. Сякаш далечното бъдеще вече е тук – технологиите се развиват и това е един възможен сценарий. Ние сме все по-погълнати от дигиталния свят. Комуникацията и начинът на преживяване на емоции се измества от реалността, към едно виртуално пространство. Същото се случва и с чувствата ни.
Тенденциите в българистанското кино не са „прекрасни“ понеже тенденции НЯМА – оти изобщо не съществува „българско кино“ – то БЕШЕ. Освен това във всички думи на ингилизица където участва корен ***ГРАФ последният знак (буква) не е F а е PH.